Как се изграждат физическото тяло, душата и индивидуалността на детето?
Според духовните изследвания на Рудолф Щайнер човешкото развитие протича през седемгодишни цикли. Всеки период има своето значение за изграждането на физическото тяло, характера, чувствата, мисленето и духовната индивидуалност.
Особено важни са първите 21 години от живота, защото през тях се полагат основите на бъдещата личност.
Нека разгледаме първите три периода и най-вече какво е необходимо на детето, за да се развива естествено и хармонично.
ПЪРВИ ПЕРИОД
ОТ РАЖДАНЕТО ДО 7 ГОДИНИ
Физическото тяло, етерните сили и подражанието
През първите седем години детето изгражда своето физическо тяло. Според Щайнер етерните жизнени сили са насочени предимно към растежа и оформянето на организма.
Това е възрастта, в която детето опознава света чрез своите сетива, движенията, играта и най-вече чрез подражанието.
Детето не се възпитава толкова чрез думите ни, колкото чрез това, което вижда в нашето поведение.
Ако искаме да бъде спокойно, трябва да му покажем спокойствие. Ако искаме да бъде добро, трябва да вижда доброта. Ако искаме да обича природата и животните, трябва да го научим чрез личния си пример.
Затова през първите седем години семейната среда и поведението на родителите имат огромно значение.
От какво се нуждае детето през този период?
-*Движение и свобода,да тича, да играе, да изследва света и да прекарва достатъчно време на открито.
Контакт с природата,да докосва земята, тревата, дърветата, да наблюдава растенията и животните.
Естествени игри и творчество. Дървени играчки, камъчета, шишарки, рисуване, моделиране, пеене и свободна игра.
Любов и спокойствие,да расте в среда, в която се чувства обичано, защитено и прието.
Ритъм и добри навици. редовен сън, хранене, движение и ежедневни занимания.
Добър личен пример,родителите да показват с действията си уважение, честност, доброта и състрадание.
Бих искала особено да подчертая значението на природата.
Детето трябва да има възможност да наблюдава как расте едно цвете, как се развива дървото, как живеят животните. Така постепенно изгражда любов и уважение към всичко живо.
Не е необходимо да претоварваме малкото дете с прекалено много информация и ранни академични изисквания. Според педагогическите възгледи на Щайнер през този период водещи трябва да бъдат играта, движението, въображението и непосредственото преживяване.
Около седмата година започва смяната на млечните зъби. Щайнер разглежда този процес като важен знак за завършването на първия етап и преминаването към следващия.
Духовната задача на първите седем години е детето да изгради доверие към света, любов към живота и естествена връзка с природата.
ВТОРИ ПЕРИОД
ОТ 7 ДО 14 ГОДИНИ
Етерното тяло, паметта, характерът и чувството за красота
След седмата година започва нов етап в развитието.
Според Рудолф Щайнер етерното тяло придобива по-голяма самостоятелност. Неговите сили вече участват по-активно в изграждането на паметта, навиците, характера и способността за учене.
През този период детето започва да търси хора, на които да се възхищава и да подражава съзнателно.
Тук особено важна става ролята на учителя, както и на родителите.
Детето се учи най-добре от човек, когото обича, уважава и на когото има доверие.
Според Щайнер образованието не трябва да се ограничава само до запаметяване на информация. То трябва да развива въображението, чувството за красота и любовта към знанието.
Какво е важно от 7 до 14 години?
Музика и пеене,развиват усещането за ритъм, хармония и красота.
Рисуване и изкуства,дават възможност на детето да изразява своите чувства и въображение.
Приказки, легенди и истории. Чрез тях детето изгражда представи за доброто, справедливостта и човешките качества.
Грижа за растения и животни. Възпитава отговорност, търпение и уважение към живота.
Практически занимания,радинарство, ръкоделие, моделиране и създаване на предмети със собствените ръце.
Вдъхновяващи личности. Детето има нужда от положителни примери, които да събуждат стремеж към развитие.
Щайнер препоръчва обучението да бъде свързано с реалния живот.
Например детето може да изучава природата, като отглежда растения. Да разбира математиката чрез практически задачи, а историята чрез живи разкази за хора и събития.
По този начин знанието не остава само информация, която трябва да бъде запомнена. То се превръща в преживяване.
През тези години се изграждат и устойчивите навици.
Затова е важно детето да бъде насърчавано към самостоятелност, творчество, движение, грижа за околната среда и уважение към другите.
Не бива да забравяме, че всяко дете има собствен темперамент, способности и темп на развитие.
Нашата задача не е да го превръщаме в това, което ние искаме, а да му помогнем да разгърне собствените си заложби.
Духовната задача от 7 до 14 години е изграждането на характера, чувството за красота, уважението към живота и любовта към знанието.
ТРЕТИ ПЕРИОД
ОТ 14 ДО 21 ГОДИНИ
Астралното тяло, чувствата и пробуждането на индивидуалността
Около четиринадесетата година започва третият важен етап от човешкото развитие.
Според Рудолф Щайнер с настъпването на половото съзряване астралното тяло придобива по-голяма самостоятелност.
Астралното тяло е свързано с чувствата, желанията, стремежите и вътрешните преживявания.
През този период младият човек започва все по-силно да усеща своята индивидуалност.
Появява се желание за независимост, за собствено мнение, за свобода на избора.
Това е напълно естествен процес.
Родителите често забелязват, че детето, което доскоро е приемало техните думи без възражения, вече започва да спори, да задава въпроси и да отстоява собствената си позиция.
Не трябва непременно да приемаме това като непослушание.
Младият човек започва да изгражда своя собствен вътрешен свят.
През тези години особено важни са:
Самостоятелното мислене,да има възможност да задава въпроси, да разсъждава и да изразява собственото си мнение.
Развитието на идеали,да открива ценности, към които да се стреми истина, справедливост, доброта и отговорност.
Емоционалната самостоятелност,да се учи да разбира и изразява чувствата си.
Приятелството и общуването,да изгражда отношения, основани на доверие и взаимно уважение.
Творчеството, Музика, изкуство, литература, спорт и занимания, чрез които да открива своите способности.
Личната отговорност,да осъзнава, че всяко решение има своите последствия.
През този период родителите трябва постепенно да променят начина си на общуване с младия човек.
Вече не е достатъчно само да казваме какво трябва и какво не трябва да прави.
Необходимо е да разговаряме, да изслушваме, да обясняваме и да му позволяваме постепенно да взема собствени решения.
Това не означава липса на правила, а изграждане на отношения, основани на взаимно уважение.
Особено важно е младият човек да има възможност да открива своите интереси и способности.
Не всяко дете ще избере професията или житейския път, който родителите му желаят.
Всеки човек носи своя индивидуалност, която трябва да бъде уважавана.
Духовната задача от 14 до 21 години е пробуждането на самостоятелното мислене, изграждането на лични идеали, развитието на емоционална зрялост и постепенното откриване на собствената житейска посока.
Около 21-годишна възраст, според антропософското учение, започва следващият етап развитието на душевната самостоятелност и по-зрялото осъзнаване на собствената личност.
КАКВО Е НАЙ-ВАЖНО ДА РАЗБЕРЕМ?
Рудолф Щайнер ни показва, че възпитанието трябва да бъде съобразено с естествените етапи на човешкото развитие.
От 0 до 7 години детето има нужда от любов, движение, природа и добър пример.
От 7 до 14 години то има нужда от красота, творчество, вдъхновение и достойни личности, от които да се учи.
От 14 до 21 години младият човек има нужда от разбиране, доверие, свобода за изразяване и подкрепа при изграждането на собствената индивидуалност.
Нека не забравяме, че възпитанието не е просто предаване на знания.
То е отношение към човека, който постепенно се изгражда пред очите ни.
Нашата задача като родители, учители и възпитатели е да създадем условия, в които всяко дете да развие своите способности, да запази любовта си към живота и да израсне като самостоятелна, отговорна и съзнателна личност.
Защото най-ценното, което можем да дадем на едно дете, не е готовият път, а възможността да открие своя собствен.
