ХРАНЕНЕ, ДИЕТА, ДЪЛГОЛЕТИЕ

 

 

                     

 

Мурсалски чай - родопската виагра !!!

Пиринският чай (Sideritis scardica) известен още и като Мурсалски, Алиботушки, Шарпланински чай e многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо до 50см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимонено жълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от Гьотингенския ботаник Гризебах. Наричан е също Българската виагра.

Разпространение

Пиринският чай е балкански ендемит. Разпространен е в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите и планината Славянка (Али ботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Република Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и магазини на страната. Изнася се и в чужбина.

Химичен състав

Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.

Употреба

Използваема част - надземната част, брана по време на цъфтежа - юни-юли. Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. Може би това е най-добрата родна билка при кашлица. Местни хора споменават, че космонавти го пиели при подготовката си за полет. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации.

Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.

Начин на употреба - 3 супени лъжици от билката се варят в 1л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.

Мурсалски /Пирински/ чай, така се нарича родната билка, ефектът от която се счита, че е равен на виагра. Най-големите райони, в които тя расте, са на територията на две смолянски лесничейства - Мугла и Триград, както и с средната и южна част на Пирин. От началото на юли до края на август е забранено да се бере омайното биле. Това е периодът за цъфтеж и узряване на билката. Откакто чудотворните й свойства станаха известни, обаче доста бракониери късат стръкчетата, без да познават свойствата на тревата. Лесничействата организират въоръжена охрана, като целта е да не се допускат нелегални берачи на ценната билка. Реколтата ще се пази до средата на август, когато вече ще са се образували семенцата. След това защитеното растение ще може законно да се бере.

След като мурсалският чай излезе от забвение и беше подложен на масово бране, се появиха първите малки растителни ферми. Мурсалски чай масово се отглежда и в градини в Мугла. Местните жители са установили, че разсад от ароматната билка оцелява и при по-ниската надморска височина.

От 1984 г. билката е вписана в Червената книга като изчезващ и защитен от закона вид. Според Закона за лечебните растения тревата е под забрана за ползване в периода на зреене. За лични нужди хората могат да си набавят растението след 25 август. Предвидените от закона санкции са солидни.

Край Триград и Мугла в скалисти райони се срещат туфите на ароматното растение. Според някои специалисти, растението е изключително ефикасно за бъбречни, стомашни и дихателни проблеми. Проучвания сочат, че тонизиращата напитка е присъствала на трапезата от най-древни времена.

Неофициално се спори дали лечебните свойства на мурсалския чай не се губят, след като се култивира растението. Крайното мнение е, че само дивата билка е наистина лековита. Но каквато и да е истината, ако растението се отглежда на чиста почва, без торове и химикали, тя не губи свойствата си. След като придоби и славата на стимулиращо потентността растение, чаят се превърна в търговски продукт. По пътя от Пловдив за Смолян, на много места се продават коренчета от чая и доста хората я отглеждат в двора и в саксии като стайно цвете. Дори и да няма лечебни качества, топлата напитка е особено приятна и ароматна.

Тонизиращата напитка е присъствала на трапезата от най-древни времена. В наше време, чаят участва в Орфическите мистерии провеждани в района на Триградското ждрело в края на юли. Те се организират за първи път през 2003 и включват демонстрация на езически ритуали и обреди от различни епохи, пресъздаващи културното и историческо наследство на Триград и региона. Празничната програма включва ритуално посрещане на слънцето, чайна церемония с колективно пиене на мурсалски чай, жертвоприношение и ритуално белязване на челата с кръв от жертвено животно.