КАРМИЧНА МЕДИЦИНА

 

Катастрофи и интуиция

В историята на авариите и катастрофите е набран солиден материал, когато хора, които, като, че предчувствайки нещо, вземали неочаквани решения, противоречащи на разума, но това ги спасявало от гибел. В тях внезапно възниквало остро чувство на безпокойство, или меланхолия, или изведнъж се изостря болест, най-често сърдечна. Тоест ставало всичко, като че да спре човека в неговите желания и стремежи. Много често това става, когато ние, предварително купуваме билет за някакво пътуване. Но ако само се върне билета обратно, и всички симптоми на тревога изчезват.

Сега разбираме, че така работи интуицията, че така ни помага Ангела хранител. Но как да се научим съзнателно да управляваме интуицията до настъпване на критична ситуация?

Добре е, ако ние в своето подсъзнание заложим информация за своята безопасност. Тя примерно може да бъде такава: «Аз никога няма да седна в кола, трамвай, автобус, който попада в авария, аз никога няма да седна във влак, който ще излезе от релсите, аз никога няма да седна в самолет, който няма да долети до целта, аз никога няма да мина покрай сграда, от която нещо ще ми падне върху главата», и т.н.

Школата за оцеляването на човека трябва да започне с развитие на интуицията. Аз бих окачил плакат на всяка спирка, където хората чакат някакъв транспорт: «Аз никога няма да седна!»

Но преди да се отправите на път, насочете вътрешния лъч на вашата интуиция по целия път на следване. Не само мислено, но и вътрешно си представете, как следвате  маршрута със всички прехвърляния. Ако този лъч свободно се промъкне до крайната точка на вашия път, смело се отправяйте. Но помнете, че вашата мисъл може да пробяга по този път много бързо, но тук не мисълта играе главната роля, а чувството. То се движи по-бавно, но именно то ще ви подскаже за опасност в пътя или задръжки. Появи ли се чувство, че вие някакъв участък от пътя никак не можете да преодолеете, значи, на него нещо ще стане. Пропуснете този автобус или друг вид транспорт, който чакате, и тръгвайте със следващия. Един мой познат казва, че с такава установка той пътува вече много години, но при него тази установка е за това, да не попадне на контрольори. 

Ето някои примери, описани в литературата и печата.

«Млада жена се връщала в дома с автобус. Седнала да прозореца. Внезапно възникнала неосъзната тревога, макар нищо да не предвещало опасност. Но емоцията била толкова силна, че жената седнала в друго кресло. На следващата спирка това място заела девойка, качила се в автобуса с млад човек. И почти веднага - авария,  разбито стъкло, и девойката с изранено лице я откарват с «бърза помощ». Ето така неосъзнатото чувство, което жената почувствала, я спасило от беда. Затова, влизайки в автобус, ако има свободни места, ние сме длъжни не просто да заемем някакво място, а да се почувстваме на комфортно място.

Но не само за ежеминутна опасност предупреждава интуицията. Историята  е отбелязала множество абсолютно достоверни факти, когато човек е бил «предупреден» за няколко денонощия, часове и даже години.

Ето един пример.

«Девойка от рода Радзивилови панически се страхувала да приближава до картина в тежка рамка, висяща на стената в родовия замък. При това никак не могла да обясни причината за този страх. Така продължавало петнадесет години. Тя станала булка, и не могла да се отклони от традиционното шествие по залите. Смъртта настъпила мигновено - картина паднала от стената и пробила главата на нещастницата».

Може да се каже, че това е бил нещастен случай, но «нещастни случай» няма, утвърждават ученията на древните. Всичко е закономерно, всичко може да се обясни и понякога по съвсем неочакван начин.

Например. Към мен се обърна жена, която през цялото време си наранявала пръстите с кухненския нож, когато приготвяла храна. «Що за наказание?» - питаше тя. Наложи се да и разкажа за влиянието на «тънкия» и «паралелен» свят на живота на човека и неговото здраве. Подробно за това ще разкажа в следващата книга, а сега ще обясня кратко.

Когато ние приготвяме храна, ние чувстваме нейния мирис, пробваме я на вкус, но всички тези чувствени усещания са на нивото на плътта, не засягайки нашия духовен свят. В хората от народа често  казват: «Наши предци, яжте с нас» - и при това се наслаждават на мириса и вкуса на храната. В окултизма се счита, че нашите предци, отишли в другия свят и станали наши Ангели-хранители, се хранят с духовни еманации, който ние получаваме с храната. При това с мисленото обръщане към тях се подържат и подхранват техните фини тела. На свой ред те ни помагат да вървим в живота, изпращайки получената от нас енергия към нас. По такъв начин, се усилват вибрациите в нашия организъм, които ние, наричаме интуиция, или казваме, че нещо ни е отклонило от беда.

Ако пък ние не се обръщаме към Висшия Свят, когато готвим и ядем храна, то тази енергетична храна завладяват духовете от паралелния свят, живеещи заедно с нас. Те не само буквално ядът нашата храна, но още търсят и нашата кръв. От тук и постоянни травми, и то именно при приготвянето на храната.

Минаха вече няколко години, и моята позната нито веднъж повече не е наранила пръстите си. А в кухнята тя окачила малък надпис: «Наши предци, яжте с нас».

Тук ми се иска да отбележа друг факт. Духовете от паралелния свят се стремят не само към нашата кръв, но и към нашата слюнка. Не напразно Порфири Иванов ни е завещал: «Не плюйте наоколо и не изплювайте от себе си нищо. Привикни към това: това е твоето здраве». Човек, който плюе, ще ходи през цялото време с травми, ожулвания и синини. «Духовете от тъмнината» са винаги редом с нас.

Още един пример. Жена в продължение на двадесет години се мъчила от това, че само като започва да яде храна, напада я силно хълцане. Лекари вече отдавна й предлагали  операция, за да прережат някакъв нерв, но тя все отказвала, Аз я посъветвах за този същия начин - обръщане към Висшия Свят чрез получаваните впечатления по време на хранене: «Наши предци, яжте с нас». На следващия ден, идвайки на лекция, тя радостна, щастлива и доволна ми разказа, че всичките й многогодишни мъчения се прекратили в този ден. Тя разказа, че опитвайки и употребявайки храната, изпитвала всичките нейни духовни прелести, а от това по тялото й  пробягвала някаква енергетична вълна от главата до краката. Ето, пояснявам й, това е било низхождение към вас от Ангела-хранител. А хълцането - това е вътрешен протест на вашата душа от неправилното, недуховно приемане на храната.

Ето така кармичната медицина вижда причините за много наши заболявания, проблеми и нещастия.

Обръщането към Ангела-хранител ни помага във всички наши дела, защитава или отклонява от беди. В народа е забелязано, ако отивате някъде по работа и произнесете думите: «Ангел мой, бъди с мен, ти напред, аз след теб», бъдете уверени, че всичко у вас ще се получи добре. Вашия ангел ще се  «договори» с ангела на човека, към който отивате и ако нравствените предпоставки на вашите действия са чисти, то всички ваши дела ще се решат по най-добрия начин.

За помощта от висшия свят постоянно се говори в «Агни Йога» на Е.И. Рьорих: «...на разни материци се усеща Нашето целебно попечителство. Хора получават помощ, чувстват неочаквано оздравяване, но не разбират, от къде е дошла помощ. Не за благодарност говорим, тя не ни е нужна, но съзнателното приемане на помощ усилва полезното следствие. Всяко отрицание и насмешка парализира даже силни вибрации. Ние бързаме на помощ, бързаме да донесем добро, но често ли ни разбират? Невежите твърдят, че Ние започваме революции и смутове, но именно Ние много пъти сме се опитвали да предупредим и предотвратим убийства и разрушения».

На всеки се случвало, че него изведнъж е започвало нещо да го «води». Това става в гора, в град, в метро, в транспорт, вие никак не можете да намерите пътя, направлението, мястото. Някой ви води, а може би, и отклонява. Отклонява от ненужна среща, от опасно място. В народа се говори, че води дявола, а отклоняват Бог и Ангела-хранител.

Ние достатъчно често, забравяйки някаква вещ, боим се да се върнем за нея, считайки, че това не е за добро, няма да ни потръгне в пътя или някакво дело. Това става от това, че ние сме недостатъчно вътрешно настроени на своите чувства.

Древните мъдреци казвали, че не бива да се възвръщаш към старото, към това, от което човек вече се е отделил. Старото трябва да стане само опит за новото.

Обаче в суетата хорска ние отново всичко объркваме. Може и е нужно да се върнете за това, което сте забравили, утвърждава учението за интуитивизма. Защото това ще отведе, спре или опази човека от ненужни за него срещи, аварии и т.н. Забравената от нас вещ – това е като сигнал за кармична спирка, сигнал за бедствие. И вашата задача е да я намерите интуитивно, а после вече идва и логическо обосноваване. Когато човек управлява интуицията, той изведнъж сам ще почувства, че време да излезе от дома или да започне някакво дело. Прислушвайки се в този вътрешен порив, той хармонично ще влезе във вашата души с цел, и тогава всичко ще ви съпътства и удачно ще се подреждат нещата по пътя ви.

Много често това чувство къде да тръгна или пътувам възниква спонтанно. Прислушайте се в него, и то ще ви отведе към нужния човек, към интересна среща, към книга, която отдавна търсите, към «случайно» откритие или познание на нещо ново, или, накрая, това ще ви даде някаква материална поддръжка. Интуитивния човек, гледайки на натрупаните книги, веднага ще види тази книга, която му е нужна, и ръцете сами ще се протегнат към нея. Не размишлявайте, вземайте я, купувайте, и тя ще внесе в живота ви, във вашата душа нещо ново. Интересно, а как вие бихте реагирали на тази книга, какво чувство ще изпитате след като я придобиете??

И така навсякъде и във всичко вие трябва да умеете да фиксирате своите чувства. Интуицията трябва да стане за вас еталон за качеството на света вътре и около вас. И тогава тялото ще бъде надеждно предпазено от всякакви опасности.

Гласът на душата постоянно ни говори: не прави това, не ходи там, не общувай с този човек. Но ние заглушаваме в себе си този глас, а после търсим виновник за нашите беди, неудачи и разочарования. Ние винаги на някого искаме да прехвърлим причините за всички наши страдания.

Когато на улицата искате да се обърнете към минувач с някакъв въпрос или молба, то не към първия попаднал се обръщате, а като че, избирате човека, вътрешно се настройвате към него. Тогава контакта с него ще получите мек и хармоничен.  Това р така понеже човека, към който сте се «включили», интуитивно чувства, че нещо сега ще стане. Търсейки с очи,  той намира  във вас този източник. Той бързо разбира, какво искате от него. В противен случай, ще ви се наложи два - три пъти да повторите своя въпрос.

Историята на катастрофите показва, че в това време, когато в страната настъпват кризи, смътни времена, и всички чувства и мисли на хората са насочени към оцеляване, на политическа борба, на леко забогатяване, именно в това време стават най-много аварии по всички направления. Горят и падат самолети, попадат под откос влакове, рушат се фабрики и заводи, всичко загива, отнасяйки със себе си стотици и хиляди живота. А всичко защото, защото вътрешния мир на човека се е подменил с материалния. Пострадалите в тези катаклизми плащат за вътрешната глухота, за това, че живеят «мъртъв» живот.

А как се надсмиваме на тези, които предчувстват беда. «Куцуз»,- казваме. А ако бихме се вслушали в тях? Ако би на всякъде има такива хора, а тях ги има, то ние ще можем да избегнем много разтърсвания. А засега тези хора, открили в себе си този мир, се занимават с гадания и предсказания.

Веднъж аз изпращах приятел от Москва в Иркутск на аерогарата Домодедово на рейс 129. Аз видях, с какво презрение, безразличие приемаха пасажерите в рейса. Даже не ми се иска да описвам това. Виждайки и чувайки всичко това, аз мислех: «Господи, та за какво е всичко такова което се твори, до какво доживяхме, как са озверели». Аз чувствах, че с добро това няма да свърши. Точно след месец 130-ти рейс, излитайки от Иркутск за Москва, се запали и загубвайки управлението, рухнал до града. Загинаха всичките 125 човека.

Проблемите в небето имат земно начало. Ако командира на самолета обича своята машина, работата, небето, то той дълго до излитането ще почувства неуредиците.  Ако това го няма, ако всичко е опротивяло, той ще пада, пада, пада, отнасяйки със себе си и други. После комисия ще намери «черната кутия» и ще признае действията и решенията на екипажа за грамотни, но пред Бога те ще останат престъпници.

Това касае не само летците, но и тези, в чиито ръце е кормилото или машина, фабрика или завод, бутон или ръчки на властта. Ето те трябва да са настроени, на първо място, на делото за общо благо, да чувстват целият механизъм като цяло и всеки негов детайл в частност. Това е също интуиция. Разплатата за нейната загуба ще бъде ужасна.

Как да не си спомним тук за преподобния старец Серафим Саровски, наставляващ: «Придоби мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около теб».

Нашите нещастия започват дълго преди тяхното възникване. Интуитивно да ги почувстваме е наша задача. Така, купувайки билети за влак или самолет, аз винаги избирам касиер със спокойно и добро лице (добре е когато има избор). А за това мен винаги ме посрещат добри спътници, и пътя бива лек и кратък.

Когато се научите да насочвате лъча на интуицията към информацията която ви е нужна, ще забележите, че интуицията започва да сработва като че спонтанно там, където вие не виждате опасности. Осланяйте се на чувствата, и те ще ви спасят от много беди, а Ангела-Хранител ще ви закриля от Кармата, която е приготвена за други,

       Аз познавам много хора, повечето жени, които, насочвайки лъча на интуицията в магазин, усещат мириса на продукти, които са там. Може да насочвате този лъч  към работата,  дома,  в  нужното  ви  място, и  вие ще знаете всичко предварително. «Интуицията, този висш дар, става наистина пътеводна звезда на човека, той започва да вижда всичко чрез нейната светлина - ето защо в традициите на окултизма за интуицията приписвали епитета «ЗВЕЗДИ на МАГОВЕТЕ». Така е записано за интуицията във «Великите Аркани на Таро».

       По този въпрос има много писано. Но трябва да обърнете внимание и на онова явление, което в психологията се нарича dejavu. С него всеки се е сблъсквал - „Вече видяното", онова което ни се струва, че е ставало и преди. Както пише един поет:

Така е - за първи път се случва нещо,

а сякаш се е случвало преди...

            Ако ви се случи нещо подобно, гледайте веднага да го запишете. Опитайте се да отбележите и всички асоциации, които то ви е навяло. Направо си водете тетрадка за тези случаи. Също тъй внимателно следете и своите сънища. Записвайте ги и обърнете специално внимание на онези натрапчиви мотиви, които сякаш нямат никаква връзка с вашия (сегашен) живот. Сравнявайте записките си за сънищата с тези за dejavu. Записвайте и онова, което си спомняте за предишни сънища и, естествено, dejavu. Не цензурирайте нищо, дори и да ви се струва, че е несъществено - точно то може да се окаже „ключът" и да ви помогне в много трудни ситуации.                                                       

          Превел от руски – Вл Хлибов                                                                                                                                                  Астрогор