ХРАНЕНЕ, ДИЕТА, ДЪЛГОЛЕТИЕ

   

 

Здраве и дълголетие

ДА ОСТАРЯВАМЕ БАВНО !

В един медицински наръчник в раздела „Белези на застаряване" могат да се открият много болестни състояния, дължащи се на прогресиращото износване на организма. Увеличаващото се втвърдяване на хрущялната тъкан и намаляване еластичността на ставите правят тялото по-вдървено, превиват цялата скелетна система. Подвижността на ставите намалява и става трудна и болезнена. Походката може да стане несигурна и човек изпитва усещането, че ставите му са изсъхнали, което многобройните пукания доказват това. Паметта отслабва и нарастващото калциране на кръвоносната система повишава артериалното налягане. Големи физически усилия и силно напрежение не се понасят добре, а предизвикват световъртеж, съпътстван от риск за инсулт.

Ето няколко аспекта, способни да отнемат голяма част от радостта от   живота на преминалите 60-те години.

Но трябва ли наистина да бъде така? Неизбежна ли е подобна съдба за всеки един от нас? Ако погледнем онези, които са в значително по-напреднала възраст, ще се убедим, че има и 80-годишни, запазили своята подвижност и жизненост, каквато други на 50 години отдавна не притежават. По този повод си спомням как изглеждаше сестрата на баба ми, която на 96 години четеше вестника си, коментирайки събитията и чиято памет и духовна жизненост винаги ме е учудвала...

 

Режим на разумния живот

Ако погледнем по-отблизо живота на тези хора, ще констатираме някои характерни особености: просто и скромно ежедневие. Тези хора не са преставали никога да работят, но и никога не са се отказвали от почивката си, от отпускането.   Винаги са имали достатъчен, здрав сън, вечер са си лягали рано, съзнателно изтривайки преди заспиване от паметта си проблемите. Такива хора умееха да превъзмогват злополуките в живота невъзмутимо, без много-много да се задълбочават и вътрешно да се тормозят: така е било писано да стане, си казвали дълбокомислено. Затова смело са се блъскали в големите проблеми, за да ги отстранят колкото е възможно по-лесно.

Вярно е, че остаряването никак не може да се спре, но пък по описания начин на живот човек се е съхранявал умствено млад и чевръст. На своята възраст тези хора са били доволни от своята зрялост, която им е замествала предимствата на жизнената младост. Даже и престарели, те достойно носеха старостта си, умерено използвайки жизнените си запаси, вместо да ги пилеят ненужно.

Изкуство е да не се ядосваш прекалено и да се самоизяждаш от хилядите неуредици, с които обикновено човек се сблъсква, и винаги да оценява случилото му се и сторено му добро. Но това се учи със смирението, което помага да се разхубави в истинския смисъл на думата „вечерта на живота".

Често срещаме по алеите за пешеходци да се разхождат възрастни хора, тръгнали за глътка кислород. Откровено казано, в наши дни е цяла находка да се намери пространство, още не заето от автомобилите За щастие, само тесните пътечки през поля и гори все още не са заети и завладени от тях. Така че при най-малката възможност, за да се предпазят от вредните отровни газове, възрастните хора ще е най-добре да потърсят спокойствието на природата поне в близкия парк, където ще имат полза не само от движението, но и от чистия въздух.

Храната на възрастните хора трябва да бъде скромна, да няма излишни мазнини. Съдържанието на белтъчини трябва да е ниско, за да не се отлага холестерин.

Нормалните  прояви  на  застаряването  могат да бъдат отложени с години чрез специални и природосъобразни начини. Главното е човек да не се оставя да бъде  въвлечен в забързаността на времето, в което живеем и да си спомня думите на Гьоте: ,,С възрастта всичко трябва да става бавно и сдържано." Естествено, съвсем  не е лесно  приспособяването  от предишната голяма активност към обикновеното спокойно съществуване. Това са години, които не ни се харесват. Ето как Соломон  убеждавал младежта: „Помни  за своя Създател в дните на младостта си, преди да настъпят дните на мъки и да са дошли годините, за които ще кажеш: не ми харесват!"  Който съумее да запази до напреднала  възраст истинско чувство  на признателност към своя Създател, никога не ще се оплаче от мъките на старостта. Сърцето му ще остане младо, защото той ще се старае да превъзмогне своето огорчение.

 

ПРИЗНАТЕЛНОСТТА - ЕДНО ЛЕКАРСТВО

Когато преди години един верен приятел, тогава преподавател в мисионерско училище в Ню Йорк ме попита дали съм благодарен на Всевишния за въздуха, който дишам, чак тогава си дадох сметка каква могъща подкрепа в живота ни може да бъде признателността. Този неочакван въпрос до известна степен ме стресна, понеже до този момент не бях се замислял за този дар, макар че вече десетки години го получавах ежедневно като нещо, което се подразбира...

Сигурно не съм единственият, останал абсолютно неблагодарен в това отношение. Всъщност, имах основание да бъда признателен и за много други ценности. Ежедневието с всичките си неотложни изисквания, носените радости и многобройни ограничения, често отклонява вниманието ни от безценните блага, които идват от Разпределителя на всички добри и неоценими в материално отношение дарове, предлагани ей така, без нищо, на човечеството. Затова нека бъдем вътрешно признателно за всичките блага, които самите ние никога не бихме могли да си осигурим. Тогава пробуждащата се благодарност прониква в душите ни със своята топлота, която пресмятайки трезво, е животоносен дар, ползван от всички нас свободно.

Когато няколко години по-късно пребивавах при щастливите жители на едно малко южно островче, реших да потърся причината за тяхната ведрост. Какво мислите беше? Те несъзнателно почитаха признателността. Никога не забравяха да благодарят за големите и малки радости, които Създателят им даваше всеки ден. Те изразяваха благодарността си за слънчевите лъчи, за топлината, за синьото море и богатството от храна, за палмите и всевъзможните богати плодове и за още много други неща.

Признателността не само ни изпълва с топлота. Тя ни носи удовлетворение, което от своя страна събужда радостта и стимулира ендокринните жлези, благоприятствайки по този начин кръвообращението, влияещо положително на обмяната на веществата в организма ни. Поради това радостта прави най-голямата услуга на здравето, тъй като е в състояние да стимулира всички важни функции. Шилер също е изпитал радостта като живителна искра („Ода на радостта"), вярвайки че именно тя движи механизмите на големия всемирен часовник. Мисля си, че след толкова жертви в двете големи световни войни, продължаващите локални военни конфликти, пружината на този „часовник" може да бъде навита и от разрушителни сили. Но тъй като те никога няма да могат да ни лишат изцяло от божите дарове на светлината, на слънцето, на въздуха - ние все още имаме достатъчно основание да се радваме на живота си всеки ден.

 

Кой заслужава предпочитание?

Една от най-големите злини, които цивилизацията предаде на примитивните народи, е алчността, защото чрез нея започва да загива удовлетворението и вътрешното равновесие. Алчността започна да клокочи сред океана на човешки маси... Същите последствия могат да засегнат и детето чрез неговото възпитание. Ако на едно неразглезено дете, което все още е доволно от играта си с топчета, ашици или чилик, започнем да го обсипваме с различни луксозни играчки, несъмнено в него ще се пробуди алчността, която непрестанно ще бъде подхранвана. С времето тя ще набъбва, понеже такава е спецификата й: изкушението нараства и нараства, че накрая даже изобилието не е достатъчно - обърнало гръб на признателното доволство. Ескалиращата алчност не е патент само на децата. Тя обхваща цели социални общности...

За щастие, все още има хора, които не позволяват да бъдат заразени с бацила на неудовлетворението, а обратно  -  в  тежко състояние съумяват да  запазят бодрото си настроение.

Спомням си една моя пациентка, страдаща от множествена склероза от 14 години. Когато с големи мъки и старание успя да постигне известно подобрение и можеше отново да си служи с ръцете и да се храни без чужда помощ, тя бе толкова щастлива и благодарна, напълно приспособявайки се към своето плачевно състояние. Затова винаги, когато съм потиснат от неприятности, които не винаги могат да бъдат избегнати по неравния наш път, в паметта ми се връща тихото спокойствие на тази жена.

Човек е склонен, особено в състояние на умора, да хули настоящето си, да осъжда миналите си постъпки и да  изпада  в безнадеждност пред бъдещето.  Такова поведение в никакъв случай не допринася за доброто настроение, да не говорим пък за възстановителния, ободряващ сън. А кьде-кьде по-добре би било да си спомним всичко хубаво, което вече ни се е случило, че днес сме все още живи - тогава благотворната признателност ще разцъфне в сърцата ни, допринасяйки за нашето възстановяване. Да не забравяме, че няма човек без причина за ядосване, който да няма грижи и който да не е изпадал в лошо настроение. Така че ако поставим този пасив върху едната страна на везните на живота, то на другата трябва да поставим целия актив, ако искаме везните да са в състояние на равновесие.

Когато човек се чувства потиснат, трябва да насочи мисълта си към доброто, което е сторил в живота си, да си припомни личните си успехи, многобройните подаръци, които е получил от природата - тези мисли ще изпълнят сърцето му с чувство на признателност, така че товарът, от който се оплаква постепенно, ще изчезне, ще се стопи. Даже тежко болните чрез една позитивна гледна точка върху живота биха могли да облекчат душевното си състояние и оттам страданието си. Защо физическите смущения да доминират над цялата сложност на нашите чувства? Нима не може болният да се чувства щастлив, ако органите му все още функционират без смущения? Не би ли могъл да помисли, че сам той е в състояние да вземем участие чрез разумни средства в процеса на своето по-бързо лечение? Всяко боледуване, което се лекува умело и с подходящи средства може да отстрани всички токсини в организма, да подобри общото състояние. Ако човек се  опита да потиска болките, активно участвайки в пречистването и изцеряването на собствения си организъм,   резултатите няма  да закъснеят. Вътрешното чувство  на признателност  по време на боледуване е най-добрата основа за лечение. Когато пък считаме, че имаме  цялото основание да се оставим в ръцете на отчаянието, струва си в такъв момент да си припомним за милионите загинали и прокудени по време на войните и тогава събудената признателност ще разсее дребните грижи, защото не е ли прекрасно да имаш покрив над главата си, който те предпазва от дъжда и студа, че можеш да живееш в едно относително добро материално състояние. Признателността и трезвата оценка на всичко, което идва от само себе си и разкрасява живота ни, възкресява радостта от живота и отстранява мрачните, потискащи мисли.