БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ

 

НОРМАЛНОТО  КРЪВООБРАЩЕНИЕ — «РЕКА НА ЖИВОТА»

Професор Кацудзо Ниши

Кръвта — това е живот, за това са знаели хората още от най-древни времена. Всяка клетка на организма получава храна от кръвта. Кръвта съединява и храни всички органи и системи на организма. Кръвта която е минала през болния орган и се отправила по-нататък — значи, тя вече носи в себе си болестта. Така  могат ли да останат здрави останалите органи, ако е болен макар и само един? Какво в същност боледува -  само един орган  или не е здрав организма като цяло? Разбира се, не е здрав организма като цяло, и не е здрав именно за това, че в него е нарушена хармонията, нарушен е баланса.

Захранването на всички клетки се осъществява  с помощта на много малки кръвоносни съдове — капилярите. Всички знаят, че кръвта се движи по вени и артерии. Но мнозина забравят, че до всяка клетка на организма тя се доставя именно от капилярите. Цялото  човешко тяло е пронизано от капиляри — именно поради това от убождане с игла в което да е място на тялото, даже там, където не са видими големи кръвоносни съдове, вени и артерии, излиза кръв. Капилярите са невидими, те са 50 пъти по-тънки от човешкия косъм. Всяка клетка на тялото ни е обгърната от капиляри като от паяжина. Това е трудно да си представим, но ако всички капиляри на човешкото тяло се изтеглят в една линия, то дължината на тази линия ще бъде 60— 90 хиляди километра!

Постъпващата по капилярите кръв носи на клетките кислород, витамини, мазнини, въглеводороди, минерални соли, тя също носи и продукти на разпада. Без капилярите живота на клетките, а значи, живота на тъканите органите, системите, живота на целия организъм е невъзможен!

И при храненето на организма чрез капилярите също трябва да се спазва същият този баланс на съзидателните и разрушителни сили, тази хармония. Тоест кръвта трябва да доставя на всички клетки именно толкова полезни вещества, колкото е необходимо, и да отстранява именно толкова продукти на разпада, колкото е необходимо. Ако в кръвта се наблюдава  излишък на продукти на разпада, ако кръвта циркулира лошо, натъква се по своя път на всевъзможни препятствия, ако артериите, вените и капилярите не се справят със своите функции, то неизбежно възниква  болест не само на кръвта, съдовете, сърцето, но и на целия организъм.

Ето защо започването на работа по оздравяване на организма е желателно да започне именно с оздравяването на кръвта и кръвоносните съдове.

В организма има 60—90 хиляди километра капиляри, и преди всичко в неговите крайници. Това е огромна, гигантска мрежа от капиляри, извънредно тънка... Каква сила е нужна, каква мощна помпа, за да протика кръвта във всеки капиляр, да я достави във всяка клетка?

От край време се е считало, че тази сила е сърцето, мощен мотор, разпръскващ кръвта по цялото тяло. Но съвременните изследвания са доказали, че мощността на сърцето не е толкова голяма. Тя стига само за това, за да пробута кръвта през артериите и да я доведе до капилярите. Мощността на сърцето не стига, за да придвижи кръвта по гигантската мрежа от капиляри! И не само това, кръвта преминава по капилярите, а после се връща назад и попада във вените.

Ето какво се получава: кръвта от сърцето постъпва в артерии, който представляват нещо като проточена /разтеглена/, притежаващи способност към разширение засмукваща тръба — те дословно  «изпомпват» кръвта от сърцето. После артериите доставят кръвта до капилярите и, преминавайки по капилярите, кръвта се запраща във вените, за да се върне обратно към сърцето. Вената — това е нещо като изсмукваща тръба, която придвижва кръвта към сърцето и не и позволява да се върне обратно — за това вените имат специални клапани. Мощността на сърцето стига само за това, за да закара кръвта по артериите до капилярите. Но къде и кои са тези сили които качват  кръвта  от капилярите във вените? Къде се намира тази помпа, заставяща кръвта да отива във вените? Отговора може да бъде само един: тази помпа се намира в капилярите.

Ролята на капилярите е недооценена в медицинската и анатомическа наука. Значението на тази гигантска кръвоносна мрежа до сега не е разбрана правилно. А това е — огромно количество своеобразни микро сърца! Капилярите се съкращават, пулсират и изпълняват роля на двигател на кръвта, и те не само, че не са вторични по отношение на сърцето, но смея да твърдя, главни!  Да, това е така: главния двигател на кръвта съвсем не е разположен в сърцето, а в капилярите. И докато съвременната медицина не се откаже от своя традиционен възглед по отношение на сърцето и капилярите, тя не в състояние да се справи със сърдечно-съдовите заболявания.

В капилярите — е причина за заболяване на кръвта, сърцето, съдовете и организма като цяло. Затова главната, основна задача за оздравяване на организма е — очистване, възстановяване и обновление на капилярите. Капилярите са много тънки и затова лесно се замърсяват от продукти на разпада. Те лесно губят еластичност поради неправилен начин на живот от човека. Много често прекратяват да изпълняват своите функции, ако ние забравяме за тях и ги пренебрегваме.

Боледуването на капилярите лежи в основата практически на всяка болест в човешкия организъм. Това е неоспорим извод. Да бъдем здрави — значи да заставим капилярите да се свиват /пулсират; съкращават/. Нашето здраве зависи от това, здрава ли е всяка клетка на организма. А здравето на клетките зависи от състоянието на капилярите, носещи тяхната храна, жизнени сили и очистващи клетките от продуктите на разпада.

Капилярите са тънки, а поради това много крехки и уязвими. Те първи започват се замърсяват, чупят, отмират, повреждат. Когато капилярите се повреждат и престанат да пулсират /се съкращават/, кръвта не може да достигне до всяка клетка на тялото. Клетките, лишени от хранене, започват да отмират. Отмирайки, клетките създават боледуване на органа. Лошата работа на капилярите довежда до застой на кръвта, нарушаване на нормалното й придвижване по съдовете. Отпадъци и вредни вещества, които неизбежно се образуват в процеса на жизнената дейност на всеки организъм, престават да се извеждат навреме и започват да се натрупват в застрашителни количества. Полезните вещества не се доставят към органите и тъканите в нужния обем. Възниква дисбаланс между разрушителните и съзидателните сили. Органите започват да боледуват от недостатъчно хранене, от образуване на мъртви клетки, от натрупване на неизведени шлаки. Организма започва да трови сам себе си, превръщайки се в нещо като сметище за нечистотии. От това се появяват множество заболявания. Нечистотите поразяват кожата, съдовете, нервната система. От нечистотите възниква униние, мрачност на духа и меланхолия. От нечистотите започва затлъстяване и нарушения на съня, запек и боледуване на белите дробове. Няма болест, която да не е свързана с нарушение на кръвообращението и дисхармония между въвежданите в организма и извежданите от организма вещества.

Ето защо без нормална работа на капилярите живота на клетките, тъканите, органите, системите на нашия организъм е невъзможен. Да излекуваме себе си, трябва да започнем с оздравяването на капилярите. Един от способите за тяхното оздравяване е движението.

 

О3ДРАВЯВАНЕ ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ

Погледнете на обкръжаващата природа. Има ли в нея макар и едно нещо неподвижно? Вие няма да намерите в нея нищо, което да пребивава в абсолютна неподвижност. Планини? Скали. Даже и те не са неподвижни. И тях е създала природата от нищото и постепенно се разрушават, превръщат се в нищо. И тук постоянно действат съзидателни и разрушителни сили — просто този процес е много разтеглен във времето и за един човешки живот рядко се удава да се наблюдава изменението на планините и скалите, движението присъстващо и в тях. Освен това, по планините и скалите текат реки и ручей, там обитават животни, там растат дървета, треви, цветя. Всичко това не се намира в неподвижност. Така е поради това, че в природата става постоянно движение на енергия, движение на жизнени сили.

Животът— това е движение, а движението това е живот. Често един болен човек потвърждава думите: където няма движения, там няма живот. Вкаменен неподвижен гръбнак. Напрегнати вцепенени мускули, шия и тил. Хладни безжизнени ръце и крака, в които почти не циркулира кръв. Този човек мисли, че болката е дошла  при него отнякъде и го е изтръгнала от нормалния ход на живота. В действителност всичко е обратно. Човека е нарушил един от главните Закони на Природата — закона за движението. Той сам е изтръгнал себе си от вечно движещата се и вечно изменяща се природа. Той е обрекъл себе си на неподвижност — а значи, на боледуване.

Специални упражнения, насочени към това, да заставят капилярите да се съкращават, а значи, да заставят кръвта нормално да циркулира — са първите крачки към това, човек да откъсне своя организъм от пропастта на неподвижност, от бездната  на болестта. Да започнем да се движим — значи да започнем да оздравяваме!

 

СИЛАТА НА ВИБРАЦИИТЕ

В човешкия организъм нищо не се намира в покой — постоянно се съкращават мускулите, вълнообразни движения извършват червата, пулсират и се съкращават стените на кръвоносните съдове, бие сърцето, вибрират гласните струни... Ако протегне напред ръка, всеки човек може да се убеди, че е невъзможно да удържи ръката в пълна неподвижност, колкото и да се старае да направи това. Ръката все едно ще започне да извършва едва забележимо колебателно движения. В живия и здрав организъм постоянно пулсира и вибрира всяка клетка. Когато се прекрати тази вибрация — настъпва смърт.

Естествените природни методи за изцеление — това е изцеление с помощта на тези свойства на организма, които са му присъщи от природата.  Медикаментите — това не е нещо живо, не присъщо на организма, не е вещество от природата. Ако вие погледате внимателно на таблетката, то няма да видите в нея никакъв живот. В нея няма живителни вибрации, няма  излъчане на вълни от Енергията на Живота, няма тази особена вътрешна  светлина, което излъчва всичко живо. Таблетката е мъртва. Нима е възможно да лекувате нещо живо  — с мъртво? Нима мъртвото може да ни донесе живот и здраве? Не може и още един път не може, друг отговор няма.

Когато болестта възникне като реакция на прекратяването на движението, на мъртва тъкан в някаква област на тялото, в някакъв орган — болестта ни призовава именно към това, за да възстановим движението и отново да пресъздадем сила за живот в умъртвените части на организма. Болестта е проявление на Лечителните природни сили, които по такъв начин се опитват да възстановят нарушението на някои природни закони в организма. Така не с лекарствата ще се борите с болестта  — най-добре е да се вслушаме в този глас, да се вслушаме в този тревожен сигнал, който ни изпращат Лечителните сили на нашия собствен организъм. Нали Лечителните сили говорят: върнете живота на това, което е безжизнено! Върнете силата и енергията на това, което е станало неподвижно! Ето за какво ни говори болестта. Така ще помогнем на Лечителните сили да оздравим организма с методите на самата Природа, вместо безуспешно да се борим с болестта, отстранявайки само външните признаци на общото поражение на организма, но без да отстраним причините.

Именно способността на цялото човешко тяло, на всяка клетка да вибрира, пулсира и се съкращава, постоянно да се намира в движение прави организма жив и здрав. Именно способността на капилярите да се съкращават /пулсират/, да пребивават в движение и вибрации им позволява да осъществяват кръвоснабдяването на всички органи и тъкани. Именно тази способност на капилярите заставя кръвта нормално да циркулира, да се насочва, нормално да храни органите  и тъканите и нормално да ги очиства. Именно тази способност на капилярите дава здраве.

Само застоялата вода загнива, а течащата вода винаги е чиста. Когато нашия организъм стане подобно на течащата вода, с течаща, нормално циркулираща, а не застояла кръв — ликвидира се застоя, а с него — всякакви болести. А протичането на кръвта зависи от състоянието на капилярите.

Като се научи да изпълнява прости упражнения, заставящи капилярите да се съживят, да вибрират, съкращават, нормално да работят, всеки човек може да върне своето здраве без помощта на лекаря, масажиста, без хапчета и медицински процедури.

Нашият организъм е устроен така, че всички мускули в него постоянно, макар и незабелязано  вибрират — това са много фини  вибрации, подобни на звукова вълна. Докато има тази вибрираща вълна — има сила, има здраве, има живот. Ако вибрацията отслабне, тя може да се усили с тренировки, докато отсъствието на вибрации не се е преобразувало в болест. При това усилвайки вибрациите в което и да е място, ние заставяме веднага да се включи в това действие целия организъм — и цялото тяло започва да вибрира, укрепвайки и очиствайки капилярите в целия организъм. Усилването е естествено природно свойство на организма — с вибрациите, ние помагаме на организма да се възстанови, очисти и оздравее.

 

Бягане на място

На много хора е известно лечителното свойство на бягането. Но за това за да станем здрави,  не ни е нужно да бягаме така, както правят спортсмените. Оздравителното бягане е съвсем друго. При бягането за здраве не са нужни непосилни натоварвания на нашите мускули и сърце, на нас не е нужно състояние на изтощеност и умора, към което неизбежно идва в края на състезанието всеки спортист. Не ни е нужно бягане като спорт и като съревнование. На нас ни е нужно бягане като способ да върнем на тялото живителната вибрация и да заставим капилярите да вибрират, да се съкращават. А за това не са нужни натоварвания довеждащи до изтощение. Такива натоварвания не са полезни, а вредни.

Лекото и непринудено бягане на място е прекрасно средство да заставим своя организъм да вибрира, а значи, както следва да стимулира кръвообращението и да за-ставим капилярите да работят. Бягането е съвсем естествено явление и състояние за всяко живо същество на земята, и за човека в това число. Бягането на място не преследва цели да се преодоляват каквито да е разстояния и поради това изпълняват чисто лечебна функция. По-полезна методика за оздравяване е трудно да си представим. Такова бягане, не ни изтощава излишно, идеално загрява организма до всяка негова клетка, от което продуктите на разпада интензивно се топят и се извеждат чрез порите. А значи, не само се стимулира кръвообращение, но и се очиства кръвта!

Бягането на място великолепно отработва дишането, но заедно с това не изисква прекалено интензивно и дълбоко дишане, а поради това при бягането кръвта прекрасно се обогатява с кислород. Но за да ни бъде от полза бягането, трябва да се знаят няколко правила.

•          Тялото трябва да бъде напълно разслабено /отпуснато/, така, че ръцете да се люлеят свободно, краката  да  бъдат свободно свити, в коленете да не се напрягат.

•          Стъпалата трябва едва леко да се откъсват от земята, извършвайки леки подскоци, — високо да се повдигат краката и да се подскача не е нужно.

●  Трябва да се постараете , че целия организъм само леко и приятно да вибрира и в никакъв случай да не се получават груби сътресения.

•          Състоянието при бягането трябва да бъде приятно, не напрегнато, не уморително.

В такова бягане главното за вас — е ефекта от леките подскоци, даващи растърсване на всички мускули. Всякакво напрежение на мускулите трябва да се избягва.  Нека в началото този подскок бъде едва забележим. За начала главното  е — да заставите себе си да направите макар няколко такива отпуснати подскачащи движения. С времето бягането на място ще ви се удава все по-леко и леко, но се сдържайте, не правете резки и силни движения, оставайте в отпуснато, спокойно състояние, само леко меко подскачайте, едва откъсвайки стъпалата от земята.

 

Медитативно бягане

Медитация на Изток наричат пълната съсредоточеност в нещо. Например, в собственото тяло и протичащите в него процеси. Когато така се съсредоточаваме върху своето тяло, нашите мисли се проясняват, а после си отиват съвсем, отстъпвайки място на равномерно и спокойно съсредоточено състояние, когато покой и яснота обхващат целия разум, а тревожещите, плашещи, неприятни мисли и чувства просто си отиват. Бягането, съпроводено от такава съсредоточеност, е полезно двойно, тъй като приближава до състоянието на здраве не само тялото, но и душата и разума. 

Медитативното бягане много подхожда на бягането на място — това същото разслабено състояние, тези същите едва откъсващи се от земята стъпала, тези същите леки, меки подскоци — с тази разлика, че сега вие не оставате на място. Такова бягане изисква малко повече физически усилия, отколкото бягането на място, но да се справите с натоварването ще ви помогне съсредоточеното  медитативно състояние. Отначало може да се съсредоточите на своето дишане, после мисления взор насочете към краката, в техните мускули, леко вибриращи, получавайки удоволствие от тези вибрации. Насочвайки мисленето към мускулите на краката, вие непременно ще усетите  удоволствие, разпростиращо се по цялото тяло.

Не се старайте да преодолеете  в бягането голямо разстояние – в началото е достатъчно да пробягате няколко метра. Постепенно бягането ще ви се удава все по-леко, но и тогава, когато краката сами ще ви понесат, сдържайте своя спринт. Старайте се всеки път да бягате по-дълго. По-дълго, но не по-далече. По-дълго, но не по-бързо.

Да се бяга е нужно в топло облекло. Колкото по-топло бъдете облечени, толкова  по-бързо и обилно ще се изпотите. Толкова по-лесно вашия организъм ще се избавя от продуктите на разпада. Толкова по-интензивно ще бъде кръвообращението. Толкова по-добре ще протичат процесите по очистване на кръвта.

След бягането трябва да се легне на твърда равна повърхност, така, че краката да бъдат по-високо от нивото на сърцето, и лежете половината от това време, което вие сте отделили за бягането. Това ще помогне да се снеме натоварването от сърцето и да се избегнат различни неприятни усещания в тялото, в областта на сърцето и кръвоносните съдове.

Защо е така важно да заемете лежащо положение след  бягането? Поради това, че при хоризонтално положение на тялото сърцето значително по-леко ще се справи с придвижването на кръвта по тялото.  За това то ще изразходва много по-малко сили, отколкото за придвижване на кръвта в изправено или седящо тяло: нали за да се изкачва кръвта нагоре във вертикално направление за сърцето е значително по-трудно, отколкото в хоризонтална плоскост.

При бягането, даже най-щадящото, най-леко и отпуснато, възниква някакво натоварване на сърдечно-съдовата система: сърцето качва кръвта във вертикално направление, при това по време на бягането кръвоносните съдове на краката са  разширени и техния обем е увеличен, и това изисква голяма интензивност в работата на сърцето. Поради това след бягането обезателно е нужно да се даде на сърцето да отдъхне, а това най-добре се постига, когато петите на краката са разположени малко над нивото на сърцето, вследствие на което кръвта сама тече към сърцето и на него не е нужно да се прилагат допълнителни усилия за осигуряване на кръвообращението.

Ако по време на самото бягане почувствате, че краката бучат, не издържат и сърцето работи с напрежение, не си отказвайте удоволствието да спрете и полежите на тревата или на пясъка. Главното при бягането  — помнете, че вие правите това заради оздравяване, а не заради натоварвания и рекорди. Вие не сте длъжни на никому нищо да доказвате, в това число и на самия себе си. А поради това във всеки момент може да спрете, просто повървете, приседнете или въобще прекратете бягането, изоставете дистанцията, ако вие почувствате, че така ще ви бъде по-добре.

Ако извършвате дълги и далечни пробягвания, постарайте се в това време да ограничите своето меню до плодове, зеленчуци и сокове.

 Професор Кацудзо Ниши